Н А Р Ъ Ч Н И К

ПО

ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

            

 

 

 

 

 

                                        

ВЪВЕДЕНИЕ

 

ГЛАВА I  ОБЩИ ПРИНЦИПИ

                                                                                                  

 

 

ГЛАВА II  ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

 

 

 

ГЛАВА III  ОСВОБОДЕНИ ОПЕРАЦИИ И ПРАВО НА ИЗБОР

 

 

 

ГЛАВА IV  ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ

 

 

 

ГЛАВА V  ДАНЪЧНА ОСНОВА

 

 

 

ГЛАВА VI СТАВКИ

 

 

 

ГЛАВА VII ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

 

 

 

 

 

ГЛАВА VIII  ТЕРИТОРИЯ

 

Раздел VIII.I  Териториално понятие

 

 

 

Раздел VIII.II  Извънобщностни операции

 

 

 

Раздел VIII.III  Вътреобщностни операции

 

 

ГЛАВА IX  ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

 

ГЛАВА X  СПЕЦИФИЧНИ РЕЖИМИ

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                  

 

                                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Настоящият Наръчник по данък върху добавената стойност е създаден в изпълнение на Туининг проект BG 05/IB/FI/02 между Национална агенция за приходите на Република България и Главна данъчна дирекция на Република Франция.

Наръчникът е изготвен с цел  да улесни служителите от Национална агенция за приходите при прилагането на действащото данъчно законодателство в областта на данък върху добавената стойност.

Наръчника е структуриран  тематично в десет глави.

В логическа последователност  са разгледани общите принципи и полето на приложение на данък върху добавената стойност, данъчно събитие, изискуемост на данъка, данъчна основа ,право на приспадане на данъчен кредит, задължения на данъчно задължените лица и други.

В последната десета глава са разгледани специфичните  данъчни режими

Представената информация е систематизирана  детайлно в схеми и примери, за да  ориентира бързо и лесно служителите от НАП в новите нормативни разпоредби, както и да задълбочи познанията им благодарение и на представената практика на Съда на Европейските общности.

Наръчникът може да бъде използван,  както за самостоятелна подготовка от органите по приходите, така и  като база за разработване на учебни материали за  провеждане на  първоначално и продължаващо обучения на служителите от Национална агенция за приходите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.1
	ЛОГИЧЕСКА СХЕМА за прилагане НА ДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                           

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                  

 

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Качеството ДЗЛ се изследва с оглед на конкретната доставка според настоящата логическа схема.

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                            

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                            

 

 

 

 

 

	ФИШ I.2
	характеристики и МЕХАНИЗЪМ НА ДЕЙСТВИЕ НА ДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                           

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.3
	ВЕРИГА НА ДДС (ПРЕПРОДАЖБА НА СТОКИ И НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДДС)

 

 

 

 

                                                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.4
	оСНОВИ НА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР НА ЕО - четирите основни свободи и двете забрани,предвидени в РИМСКИЯ договор

 

Установяването на Общ вътрешен пазар е възможно само тогава, когато се премахнат определени пречки  за гражданите на ЕС. За тази цел Европейската общност постановява т.нар четири основни свободи, които са от съществено значение за формирането и поддържането на общия  пазар.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                    

 

1. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ

Свободното движение на стоки в ЕС се регламентира в раздел първи на ДЕО. Либерализацията на стоковата търговия в рамките на Общността става възможна чрез наличието на няколко елемента : първият е създаването на митнически съюз (премахване на всички мита и такси, имащи еквивалентен ефект върху вноса и износа на стоки между държавите-членки и забрана за налагането на транзитни такси и други налози, свързани с транзитното транспортиране на стоки през тяхната територия) и създаването на обща външна тарифа по отношение на трети страни.

Освен това за да бъде постигнато свободното движение на стоки са необходими да бъдат елиминирани още няколко типа търговски бариери: 1. забрана за такси, мита и налози имащи еквивалентен ефект и 2. забрана за количествените ограничения и на мерките имащи еквивалентен ефект.

 

2. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА УСЛУГИ

Премахването на ограниченията пред свободата за предоставяне на услуги между държавите-членки е друга характеристика на Вътрешният пазар на ЕО. Въпреки, че правилата по отношение на тази свобода – чл.59-66 от ДЕО, са основно насочени към физически лица и по-специално към тези които предоставят услуги, през годините тази свобода е претърпяла грандиозно развитие. Тя обхваща не само предоставяне на услуги от адвокати, но тя покрива и въпроси като обществени поръчки, банкови и застрахователни услуги, „невидими” услуги в сферата на телекомуникациите и трансгранични услуги, свързани с лотариите.

 

3. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА

Свободното движение на хора включва свободно движение на работна сила и свобода на установяване.

• Свободно движение на работна сила

Всяка дискриминация на базата на националност между работниците от държавите-членки по отношение на наемането, заплащането и другите условия на труд и заетост е забранена. Гражданите на държава-членка могат да се ползват от пълни социални права в приемащата държава. Това се отнася и за някои от членовете на семействата им.

• Свобода на установяване

Според правото на ЕО свободата на установяване включва правото да се предприема самостоятелна стопанска дейност от физически лица, както и правото да се създават и ръководят предприятия (дружества или фирми), представителства, клонове или дъщерни фирми от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка (чл.52 от ДЕО).

 

4. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛИ

Свободното движение на капитали се регулира от редица разпоредби и норми, като основополагащите са включени в чл.56-60 от ДЕО.  Свободното движение на капитали включва преки инвестиции, придобиване на право на собственост върху недвижими имоти, операции с ценни книжа на капиталовия и на паричния пазар, операции с текущи и депозитни сметки във финансови институции, кредити свързани с търговски сделки и др.

Свободното движение на капитали се основава на два основни принципа:

• Премахване на ограниченията, свързани със свободното движение на капитали и извършването на трансгранични плащания между държавите-членки и между тях и трети страни
• Еднакво третиране на субектите, осъществяващи инвестиционна дейност и извършващи трансгранични плащания на територията на Европейското икономическо пространство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Договорът за ЕО забранява „всякаква дискриминация, въз основа на националност”.

Забраната за ограничителни пречки и мерки изисква хармонизиране на правните разпоредби в отделните държави, членки на ЕС.

                                                                                                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.5
	ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТо на ео и ес

 

 

Правото на ЕО и ЕС съставлява уникален автономен провопорядък, състоящ се от йерархично организирани правни норми, които са непосредствено приложими във всяка държава-членка.

Източниците на самостоятелния правов ред на ЕО и ЕС се разделят най-общо на две групи според начина на създаването им : първично (оригинерно) право и вторично (производно) право.

 

 

 

 

                                                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От момента на присъединяването на една държава към ЕС, всички тези източници в своята съвкупност стават приложими в нея и всички съдържащи се в тях правни норми стават действащо право на цялата и територия.

 

 

 

По своето естество първичното право е сравнено с конституционното право на национално ниво. С него се уреждат фундаменталните принципи и същностни характеристики на Европейските общности и Европейския съюз, законодателните процедури, институциите на ЕС и тяхната компетентност.

Нормите на първичното право са с „най-висок ранг” в правната система на ЕО и ЕС и имат предимство пред останалото законодателство на ЕС, както и пред националното право на държавите-членки, включително пред националните конституционни норми.

Един от основните източници на първичното право са учредителните договори, а именно :

-          Парижкият договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана

-          Римските договори за създаване на Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия

Съдът на ЕО определя „ Учредителните договори за „конституционна харта” на Общността”.

 

 

 

Производното законодателство се приема на основата на първичните правни източници и обхваща различни видове актове на институциите и органите на ЕС, приемани при упражняването на тяхната компетентност.

Класификацията на основните правни актове на ЕО се съдържа в чл.249 от ДЕО (Договора за ЕО), според който „ за да осъществяват своите функции и в съответствие с разпоредбите на този договор, Европейския парламент, съвместно със Съвета, Съвета и Комисията приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и мнения”. Тази легална дефиниция се основава на два критерия – адресата на правната норма и задължителната сила на акта.

 

• РЕГЛАМЕНТ

Основната функция на регламента е създаване на еднообразно право в целия ЕС.

Компетентните органи да приемат регламенти са: Съветът, Съветът съвместно с Европейския парламент, Комисията и Европейската централна банка.

Основни характеристики на регламента:

1. Регламентът е нормативен акт, който създава правни норми от общ, абстрактен характер.

 Според Съда на ЕО „регламентът установява нормативни принципи, определя абстрактно приложението им и формулира произтичащите правни последици”.

2. Регламентът е  задължителен в целостта си. Задължителен във всичките си елементи, регламентът се различава от директивата, която е задължителна само „ по отношение на резултата”.

3. Регламентът няма конкретен адресат.

4. Директно приложим във всички държави-членки. Това е единственият нормативен акт на Общността, по отношение на който легално е закрапена тази важна правна характеристика.

5. Регламентът е акт с директен ефект – поражда направо права и задължения за всички субекти на правото на Общността.

Всяко физическо или юридическо лице може да се позове на директния ефект на регламента, за да получи съдебна защита на придобити по силата на акта индивидуални права пред националния си съд.

Видове регламенти

В зависимост от естеството си регламентите биват два вида:

-          „базови” регламенти – чието приемане се основава пряко на норма от първичното право и които целят да осигурят нейното изпълнение;

-          „изпълнителни” регламенти – които се опират на базовите регламенти и се приемат, за да осигурят тяхното изпълнение.

 

• ДИРЕКТИВА

Директивата е специфичен акт, чието основно предназначение е да дава задължителни указания за държавите членки. Чрез директивата ЕО изпълнява своите цели и задачи в областите, в които не са овластени да предприемат сами необходимите мерки – вместо това те указват на държавите-членки необходимия резултат и ги задължават да го постигнат.

Компетентните органи да приемат директиви са : Съветът, Съветът съвместно с Европейския парламент и Комисията.

Основни характеристики на директивата:

1. Директивата няма общообвързващо действие, т.е тя регламентира резултата, а остава националния законодател да уреди средствата за постигането му.

2. Директивата винаги има конкретен адресат – една, няколко или всички държави членки.

3. Директивата не е директно приложима.

Нейният нормативен ефект на територията на държавите членки е опосредстван от действията на компетентните национални власти чрез приемане на съответните вътрешно правни актове (или чрез отмяна на действащи актове поради несъвместимостта им с директивата).

4. Директивата не създава индивидуални права и задължения за субектите на европейското право

 

• РЕШИНИЕ  

Органите, които могат да издават решения са: Съветът, Съветът съвместно с Европейския парламент, Комисията и Европейската централна банка

Основни характеристики на решението :

1. Решението има характер на индивидуален административен акт.

2. Решението винаги има конкретен адресат – държава членка, физическо или юридическо лице.

3. Решението е задължително в своята цялост за  онези, до които е адресирано.

4. Когато адресат на решението е физическо или юридическо лице от държава членка, тогава актът има директен ефект, а когато адресат е държава членка директният ефект е опосредстван от вътрешноправен акт по имплементация.

 

• ПРЕПОРЪКИ И МНЕНИЯ

За разлика от останалите източници на производното общностно право тази категория актове нямат правнообвързваща сила. Препоръки могат да издават всички институции на Общността. Техен адресат са държавите членки, които посредством този акт се поканват да възприемат определено поведение.

Мненията се дават от Европейската комисия и се адресират до държави членки или до техни юридически лица.

                                                                                                                                            

                                                                                                                                  

 

 

 

 

 

Съдебната практика е уникален източник на право на ЕС. СЕО има изключителното право да тълкува общностните норми по задължителен начин с оглед еднаквато и правилното им прилагане от държавите членки. Тълкувателните решения на СЕО имат ранга и силата на тълкувателна норма, т.е когато се отнасят до „първична норма” те ще стоят над всички останали източници.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.6
	ВЪРХОВЕНСТВО НА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ НАД НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО И ПРЯКОТО МУ ДЕЙСТВИЕ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

(1)   РЕШЕНИЕ „COSTA C ENEL” (15/7/64)

 

Правото на Европейският съюз се основава на два основни принципа : принципът на неговото върховенство (примат) и принципа на директния ефект (прякото действие).

 

 

 

 

 

До Договора за създаване на Конституцията за Европа върховенството на европейското право над правото на държавите-членки не е легално закрепен, а е изведен като принцип от Съда на Европейските общности, за да се гарантира спецификата на правния ред на ЕС, която би се обезмислила, ако за прилагането  на неизбежните конфликти между националното и общностното право се използват класическите инструменти, познати на международното право. Съдът на Европейските общности въвежда и развива принципа за върховенството на европейското право, основавайки се на главните цели, принципа и на духа на Учредителните договори. За първи път върховенството на общностният  правопорядък е формулиран като основна негова характеристика в Решение по делото COSTA C ENEL. След като обявява за принцип върховенството на правния ред на ЕС, съдът дефинира и последиците от прилагането на този принцип в Решението си по делото Simmenthal SpA. Съгласно Съдът на ЕО, националният съд е задължен да приложи общностната правна норма, дори ако тя противоречи на национална правна норма, и без да изчаква произнасянето на висшестояща инстанция.

Според Съда : „ Разпоредбите на правото на Общността трябва да се прилагат изцяло и еднообразно във всички държави – членки  от момента на влизането им в сила и през целия период докато действат. Тези разпоредби са пряк източник на права и задължения за всички засегнати, било държави-членки, било физически лица, които са страни по правоотношения, регулирани от правото на Общността … По силата на принципа на върховенството на общностното право, пряко приложимите разпоредби на Договора и на актовете на институциите, в отношенията им с вътрешното право на държавите-членки …. водят автоматично до неприложимост на всяка разпоредба от националното законодателство, която им противоречи, със самия факт на влизането им в сила”.

 

 

 

 

 

 

 

Доктрината за директния ефект на правото на Общността отново е създадена от Съда на Европейските общности.

Директен ефект притежава тази правна норма, която незабавно и пряко предоставя на физическите и юридическите лица субективни права, които трябва да бъдат признати и защитени от националните съдилища. Директният ефект следва да се разграничава от директната приложимост.

Директната приложимост се отнася до начина, по който правото на ЕС се интегрира във вътрешния правов ред, докато директният ефект се отнася до защита на субективните права на индивида пред национален съд.

Директният ефект на дадена норма е способ за защита срещу действия и мерки, нарушаващи правото на ЕС, тъй като дава възможност  на заинтересуваните частни лица да се позовават директно на правото на ЕС срещу национални властнически органи.

Не всички разпоредби на правото на ЕС имат директен ефект. За да има директен ефект, правната норма трябва да предоставя права на индивидите.

Съществуват две категории правни норми :

• правни норми с „вертикален директен ефект „ – които създават права и задължения по отношение на държавите членки
• правни норми с „хоризонтален директен ефект” – които създават права и задължения и по отношение на частните правни субекти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.7
	ПОЗИЦИЯ НА съда на Европейските общности

 

В РЕШЕНИЯТА СИ СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.8
	ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ. НЕЗАВИСИМА ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ. ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

 

 

А. Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея (чл. 3, ал. 1 от ЗДДС).

Данъчно задължено лице при внос на стоки по силата на чл.2 от ППЗДДС във връзка с чл.83, ал.1 от ЗДДС е всяко физическо или юридическо лице.

Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство (чл. 3, ал. 4 от ЗДДС).(виж Фиш Х.9)

Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:

1. посочените дейности в чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗДДС;

2. доставки, извън тези по чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

Следва да се има предвид и § 1, т. 7. от ДР на ЗДДС съгласно, който "дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт" са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:

а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;

б) е установена такса с нормативен акт.

За наличие на обстоятелството, че определено лице е създадено със закон е необходимо да има документ, който да удостоверява това обстоятелство, като например:  решение за вписване в Търговския регистър или удостоверение от направено вписване в съответния регистър.

Правомощията на органа на държавна или местна власт следва да са посочени изрично в нормативен акт. Под нормативен акт  следва да се има предвид всички посочени актове в Закона за нормативните актове, като се включват и подзаконовите нормативни актове. Това се отнася и за случаите на установяването на такса с нормативен акт.

Преценката, дали определен орган действа в качеството си на орган на държавната или местна власт, се прави при условията, посочени в Закона за администрацията, съответно Закона за местното самоуправление и местната администрация.Установяването на обстоятелството, дали е налице значително нарушаване на правилата за конкуренция се установява от компетентния орган по Закона за защита на конкуренцията, който е Комисия за защита на конкуренцията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Б. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус (чл. 3, ал. 2 от ЗДДС).

В Решение на Европейския люксембургски съд (Пети съдебен състав) от 29 февруари 1996 г. по Дело C-110/94 се е произнесъл, относно проучването за започване на определена дейност дали представлява икономичeската дейност. Тезата на съда е следната:

• когато данъчният орган е приел, че компания, която е заявила намерението си да започне икономическа дейност, пораждаща облагаеми сделки, има статут на данъчно задължено лице за целите на ДДС, започването на анализ на рентабилността на предвидената дейност може да се счита за икономическа дейност по смисъла на този член, дори ако целта на този анализ е да се проучи степента на рентабилност по отношение на предвидената дейност и че,
• освен в случаите на измами или злоупотреби статутът на "данъчно задължено лице" не може да бъде отнет от компанията с обратна сила, когато - с оглед на резултатите от анализа, е взето решение да не се преминава към фаза на експлоатация, а компанията да се обяви в ликвидация, така че предвидената дейност не е породила облагаеми сделки.

Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него (чл. 3, ал. 2 от ЗДДС).

Необходимо е да се отбележат следните моменти:

• дейността да се извършва редовно или по занятие;
• и да се извършва срещу възнаграждение.

Извършването на търговска дейност може да се разглежда и във връзка с чл.1, ал.1 от ТЗ, като там критериите могат да се разграничават на две, а именно извършване на посочената дейност или на определен вид сделки.

Извършването на дейност по занятие, означава, че тази дейност трябва да се извършва като постоянна работа (системно) с цел извличане на печалба в свой частен интерес, а не да има случаен характер. Системният характер на извършваната дейност не означава определена продължителност на действията.

Следва във всеки един конкретен случай да се прави преценка дали са налице горепосочените признаци, като в чл. 1, ал. 2 от Търговския закон е посочено изрично, че търговци са търговските дружества, т.е. – в случаите, когато търговските дружества извършват дейност, то тя винаги е търговска дейност.

По отношение на възнаграждението е важно да се отбележи, че трябва да има пряка връзка между извършената услуга/доставка и полученото възнаграждение. В таза насока се произнесъл Европейския люксембургски съд по дело 102/86. 

Понятието пряка връзка, което окачествява възмездна доставка, е  било определено от Съда на Европейските общности (виж Фиш  II.2 )  

 

Не е независима икономическа дейност, дейността (чл. 3, ал. 3 от ЗДДС):

1. осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;

2. на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

По отношение на трудовото правоотношение и приравнено на трудовото правоотношение поради липса на легална дефиниция и изрична правна регламентация в ЗДДС, следва да се изхожда от текста на §1, т.26 от ДР на ЗДДФЛ, съгласно който „…….”

 

В. Данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 от ЗДДС и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки (чл. 4 от ЗДДС).

По отношение на това дали едно лице е данъчно задължено лице е приложимо посоченото във Фиш  І.8, т. 1, а по отношение на факта дали е налице вътреобщностно придобиване на стоки е приложимо посоченото във Фиш  VIII.III.2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ II.1
	ОБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ II.2
	ВЪЗМЕЗДНИ ОПЕРАЦИИ

 

 

 

                                                        

 

 

 

 

 

 

                                                                да                                                                     не

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По отношение на възнаграждението е важно да се отбележи, че трябва да има пряка връзка между извършената услуга/доставка и полученото възнаграждение. В таза насока се произнесъл Европейския люксембургски съд по дело 102/86.

Понятието пряка връзка, което окачествява възмездна доставка, е  било определено от Съда на Европейските общности. 

Съдът е постановил „че трябва да съществува пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация”, за да може доставката да бъде обложена с ДДС. (CJCE, 08/03/1988 APPLE & PEAR Council  дело. 102/86).

От това произлиза, че безвъзмездната доставка не се облага с ДДС. По същия начин, когато цената е фиксирана на стойност много по-ниска от пазарната до толкова до колкото може да се окачестви като дарение, съответната доставка е извън обхвата на ДДС поради липса на пряка връзка. (CJCE, 01/04 1992, Hong-Kong Trade Development Council, дело 16/93; 03/03/1994,  TOLSMA дело C-16/93 ; 26/06/2003, MKG, дело C-05/01).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1. Понятие за стока по смисъла на чл. 5 от ЗДДС: Всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Не са стока по смисъла на ЗДДС парите в обръщение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

2. Понятие за доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС: Прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

3. Приравнена на доставка на стока се смята и (чл. 6, ал. 2 от ЗДДС):

• прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
• фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
• фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;
• фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

 

 

 

 

 

1. Понятие за услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС: всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

2. Понятие за доставка на услуга по чл. 9, ал. 1 от ЗДДС: всяко извършване на услуга.

3. Приравнено на доставка на услуга се смята и (чл. 9, ал. 2 от ЗДДС):

• продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;
• поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;
• всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;
• извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

 

 

 

 

 

 

1. Не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на (чл. 10, ал. 1 от ЗДДС ):

• преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;
• прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;
• извършване на непарична вноска в търговско дружество.

2. Лицето, което получава стоките или услугите е:

• правоприемник и на всички права и задължения по ЗДДС, във връзка с тях;
• включително на правото на приспадане на данъчен кредит и;
• и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.

Горепосоченото не се прилага и в случаите, когато стоките или услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ II.3
	ДЕЙНОСТИ И ДОСТАВКИ , КОИТО НЕ ПОПАДАТ В ОБХВАТА НА ЗДДС

 

 

 

                                                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ II.4
	ДОСТАВКИ  подлежащи на облагане поради своето естество

 

 

 

 

 

 

 

 

ВНИМАНИЕ : Облагаема доставка е и доставката облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице.

 

Доставки облагаеми поради своето естество са отговарящите на горепосочените условия, както следва:  

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ II.5
	ОПЕРАЦИИ ПОДЛЕЖАЩИ НА ОБЛАГАНЕ ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА

 

 

 

Въпреки, че не отговарят на изискванията за облагаеми доставки, по силата на изрични законови разпоредби облагаеми са следните операции:

 

1.  Безвъзмездни доставки на стоки и услуги приравнени на възмездни.  (виж Фиш ІІ.5, ІІ.6 и ІІ.7).

 

2.  Внос. 

Въвеждането на територията на България на стока се смята за облагаема операция (чл.16 от ЗДДС), освен в специалните случаи на освобождаване. (виж Фиш VІІІ.ІІ.1).

 

3. Доставка във връзка с дерегистрация – чл. 111 от ЗДДС.

При дерегистрация на регистрирано лице, въпреки че няма прехвърляне на собственост се смята, че лицето извършва доставка на всички налични стоки,  за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които представляват активи по смисъла на Закона за счетоводството  или  по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.

 

Внимание: когато е издаден данъчен документ с посочен в него ДДС, данъкът е дължим, независимо от факта, че е възможно да липсва доставка или данъкът да е начислен неоснователно. (чл. 85 от ЗДДС)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ II.6
	безвъзмездни доставки на СТОКА, приравнени на възмездни

 

 

 

 

 

 

 

 

                                   

 

                                     

 

 

 

 

 

                                                                                            

 

 

 

 

 

 

 

                                         

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                           

 

 

 

Дефиниции:"Безвъзмездна" е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото (§1, т.8 ДРЗДДС).

 

 

"Стоки с незначителна стойност" и "услуги с незначителна стойност" са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице (§1, т.9 ДРЗДДС).

	ФИШ II.7
	безвъзмездни доставки на услуги, приравнени на възмездни

 

 

 

 

 

 

 

                                   

 

                                      ДА

 

 

 

 

 

                                                                                             НЕ

 

 

 

 

 

 

НЕ

                                         

 

                                                                                     НЕ

 

 

 

 

 

                                                                                                                                            НЕ

 

 

Дефиниции:

"Безвъзмездна" е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото (§1, т.8 ДР на ЗДДС).

 

"Услуги с незначителна стойност" са услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице (§1, т.9 ДР на ЗДДС).

	ФИШ III.1
	ОСВОБОДЕНИ операции

 

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Видове освободени операции

1.1 Освободени доставки

Освободени доставки са доставките  посочени в чл.39-50 от ЗДДС, както и вътреобщностните доставки с предмет посочен в чл.39-50 от ЗДДС (виж Фиш  ІІІ.2)

1.2. Освободен внос

Освободен от облагане е вносът на стоки посочени в чл.58 от ЗДДС

1.3. Освободен ВОП – чл.65 от ЗДДС

Освободено от облагане с ДДС е и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чийто доставки попадат в обхвата на чл.39-50 от ЗДДС, както и следните вътреобщностните придобивания с място на изпълнение на територията на страната:

• когато получатели са лица по чл. 172, ал. 2 и чл. 174, ал. 1
• чийто внос на територията на страната би бил освободен от данък по реда на чл. 58, ал.1;
• когато получатели са институции на Европейския съюз;
• от лице - посредник в тристранна операция, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка .

2. Данъно третиране

• За посочените по-горе доставки и придобивания на датата на възникване на данъчното събитие възниква основание за освобождаване от начисляване на данък
• За стоките и услугите предназначени за извършване на освободени  доставки не е налице провото на приспадане на данъчен кредит

3. Документиране

Документирането на доставките се извършва с  фактура, в която следва да бъде посочено основанието за неначисляване на данък  Издаването на фактура не е задължително в случаите на доставки на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС и за доставки на застрахователни услуги по чл.47 от ЗДДС.

	ФИШ III.2
	ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ - ВИДОВЕ

 

 

 

 

Промяна

на режима на доставките в сравнение с отменения ЗДДС ( в сила до 31.12.2006г.)

 

 

 

 

Преходни правила във връзка с променения режим на доставките в сравнение с отменения ЗДДС ( в сила до 31.12.2006г.)

 

1. Авансови плащания за доставки с променен данъчен статут

В  § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС регламентира случаите на получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по отменения закон, която е облагаема доставка по новия ЗДДС (с 20 % или 7 %) и данъчното събитие за нея настъпва след 1 януари 2007 г. В такива случаи регистрираното лице – доставчик документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва пълната стойност на данъчната основа на доставката. За нея изцяло се прилага новият данъчен режим (този към датата на възникване на данъчното събитие по новия ЗДДС), т.е. ДДС ще се начисли върху цялата данъчна основа на доставката, независимо че дължимата по сделката сума (или част от нея) е платена при условията на действащ ЗДДС, който третира доставката като освободена от облагане с данък.

Същевременно, ако преди 1 януари 2007 г. е получен аванс във връзка с облагаема доставка по смисъла на отменения закон, която е освободена доставка по новия ЗДДС и данъчното събитие за нея настъпва след 1 януари 2007 г., регистрираното лице – доставчик трябва да анулира издадената за авансовото плащане фактура (за анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от новия закон). Лицето издава нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката и за нея отново се прилага новият данъчен режим – този към датата на възникване на доставката като данъчно събитие. В резултат на което по такава доставка няма да има реално начислен ДДС – тя изцяло ще се третира като освободена доставка, независимо че цялата или част от дължимата по сделката цена е платена при условията на действащ ЗДДС, който третира доставката като облагаема.

2. Документиране на доставки с променен данъчен статут

В § 8 от ПЗР на закона са уредени и други две хипотези във връзка с документирането на доставките, извършени преди 01.01. 2007 г, когато:

• данъчното събитие за доставката е възникнало в края на 2006 г., а фактурата, която следва да бъде издадена в 5-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие, е с дата от януари 2007 г. (ал. 1 на § 8). В този случай са приложими изискванията на чл. 114 от новия закон по отношение на реквизитите на фактурата и данъчния режим на доставката към датата на възникване на данъчното събитие. С други думи, ако към датата на извършване на доставката тя е била освободена, а към датата на документирането й е облагаема, издадената за нея фактура ще бъде без начислен данък.
• през 2007 г. възниква основание за изменение на данъчната основа на доставка, извършена и документирана през 2006 г. Промяната се документира с данъчно известие по чл. 115 от новия закон, при чието издаване се прилага данъчният режим към датата на извършване на доставката (ал. 2 на § 8 от ПЗР на ЗДДС).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ III.3
	ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОБЛАГАНЕ И ПРАВО НА ИЗБОР (ОПЦИЯ)

 

Видове освободени доставки                                                      Правен режим

с оглед предмета им          

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ IV.1
	данъчно събитие и изискуемост - определения